Сън

Нова година, нов късмет! В този случай, нова страница в блога на български език. Ще споделям стихове, разкази и преводи на стари блог постове. Първият блог пост е посветен на едно от любимите ми стихотворения, с което участвах на конкурса "Най-синьото вълшебство" през далечната 2012 година. Конкурсът беше посветен на Петя Дубарова по повод 50-годишнината от рождението ѝ! С това стихотворение спечелих втора награда на конкурса. Надявам се, че ще ви хареса! 

Сън
 
Ще те сънувам ли отново, море,
лъчи в косите ми преплело,
и аз със игрива радост на дете
да галя вълните твои смело?
 
Ще те сънувам ли – тихо, красиво,
с ухание на нежност и блясък.
А не бурно, ветровито, тъй сиво,
рушащо брегове с гръмовен трясък.
 
Поспри и  върни се пак при мен, море,
тъкано с цветове от дъгата,
със лъчи огрей ти синьото небе
 с твойта нежност целуни тъгата.
 
Ела със прилива сребристо-лунен,
с музика преливай в тишината.
Живот дарявай със вълшебства чуден,
и събуди ме от самотата.

---

P.S. Don't Read This